Ако сте чели "Винаги в същия ден" на Дейвид Николс, то тогава тази книга ще ви се стори почти същата. Само че в тази се общува само и единствено с писма. За филма "Love, Rosie" разбрах от колежката си saycool преди около месец. Все повтаряше "Ох, нямам търпение да излезе" Бях виждала само постера му и горе-долу разбрах за какво става дума в деня в който го изтеглих. А всъщност аз го изгледах първа и сега съм влюбена във него. Постоянно го търсех, защото участваха Сам Клафлин("Игрите на глада:Възпламеняване") и Лили Колинс("Град от кости"). И така, след това се реших да изчета книгата, хареса ми и ето, сега пиша за нея.
P.S. Книгата все още не е преведена на български, но очаквам и това да стане след като се появи на голям екран и в България.
Роузи и Алекс. Най-добри приятели от 45 години. Но нека започнем от началото. Последна година в гимназията за най-презираното дуо от учителите-Роузи Дън и Алекс Стюард. Той заминава за Бостън, тя остава. Но сякаш нищо не се е променило-те не спират да си пишат писма и имейли. Ето, че идва денят на бала. Роузи и Алекс планират той да се прибере и да я придружи, но полетът му бива отменен и не успява да стигне. И този ден предопределя животът им за следващите 32 години. Алекс и Роузи. Най-добри приятели. В радост и тъга. В здраве и болест. В разбирателство и разпри.(И не, това не са им сватбените обети) 45 години. Приятно четене.
Автор на рецензията : mauri