"Екстаз" на Лорън Кейт завършва четирилогията "Паднали ангели". От една страна се радвам, че разбрах всичко около историята на Даниел и Лус, но от друга не исках да свършва. Това е то да си fangirl, няма угодия. Намерих книгата за интересна, но за съжаление това се дължеше на факта че разкри детайлите около това прословуто проклятие. Иначе отново имаше твърде много описания и ненужни детайли, които се съмнявам че вълнуват някого чак толкова. Колежката saycool ми беше загатнала съвсем малко за края, но го направи така че да ми е интересно. Ето защо буквално ми падна ченето, когато го прочетох. Бях меко казано стъписана. Имах някои свои подозрения и догадки, но те станаха на пух и прах. Това което всъщност се случи беше супер неочаквано и далеч по-странно, отколкото може да сте си представяли.
Лус ми хареса най-много в тази книга, защото се държеше като боец и не изпадаше в безцелни драми, както правеше в предните 3 книги. То и нямаше как да е иначе- нямаше време за такива работи. Заедно с Даниел си направиха пътешествие, но момент! Хич не беше толкова приятно, колкото звучи. Готиното беше, че не очаквах Лус да бъде такава каквато се оказа. Поне не буквално. Знам, говоря завъртяно, но нали трябва да ви е интересно.
Даниел, миличкият се разкъсваше на 100 фронта. То не бяха прокуденици, съдници и какви ли не още същества. Мъчеше се да не издава на Лус много детайли около историята им, но тя и без това взе да се досеща сама.
В един момент всички се обединиха около общата цел, заработиха като екип и всичко вървеше според плановете им. Един определен момент ме натъжи много-загубата на член от екипа. След загубата всички започнаха да преживяват отново онова, което се е случило в началото. Вече ви дадох твърде много подсказки за книгата, така че спирам. Моите лични впечатления за поредицата като цяло са следните :
* Лорън Кейт има изключително въображение и идея. Разгърнала ги е по начин по който читателят може да се почувства като герой в книгата. Всичко е описано буквално до най-малкия детайл, което лично на мен ми дотежа, защото не ме интересува как "светлината на утринното слънце озаряваше лавицата", примерно. Според мен това е ненужно, но това е нейният стил. Не е критика, просто впечатление.
* Героите ми бяха най-интересни за опознаване, защото във всяка следваща книга научавах по нещо ново за тях; за това как са станали тези, които са сега и за това как са живели преди. Да, признавам, на моменти ме изнервяха, но няма как. Все пак взимаха важни решения, които засягаха оцеляването на света, а не какво кисело мляко да си купят.
* Краят на "Екстаз" и съответно на поредицата за мен беше незадоволителен (ще се опитам да обясня причината без спойлери). Лус и Даниел преминаха през всевъзможни гадости и накрая какво...ами почти нищо. Оставиха ги буквално като "паднали от небето"- да се чудят какво е станало и какво да правят. Те намериха път един към друг, естествено, но не е там въпросът. Беше изключително гадно, но можеше и да е много по-лошо. Приятелите им им се кискаха там от облачето, но те знаеха всичко, нали. Какви гадинки (с най-голяма любов към тях).
Като заключение ще кажа, че поредицата не беше шедьовър или единствена по рода си, но ОПРЕДЕЛЕНО е четиво, което ще ви препоръчам. Може би след като я прочетете ще си кажете като мен, че светът може би не е толкова лошо място after all. Приятно четене.
“I want you to know that I would do it all again. I will choose you every time.”
“You must remember how to dream what you already know.”
“All that is good in Heaven and on Earth is made of love. Maybe that wasn’t your plan when you created the universe—maybe love was just one aspect of a complicated and brutal world. But love was the best thing you made, and it has become the only thing worth saving. This war is not just. This war is not good. Love is the only thing worth fighting for."
Автор : mockingjay
