Винаги един до друг

   Здравейте. Днес ще говоря за книга, отново част от поредица, която много харесвам. "Основа" е част от поредицата "Лукс" на Дженифър Арментраут, състояща се от 5 книги. 4 книга поред и начело в списъка ми за най-готини книги. В България с тази поредица се е заело издателство "Егмонт". Няма как да не се впусна в обяснения защо конкретно тази книга ми допада най-много. Първо ще започна с корицата. Когато за пръв път я видях в "Хеликон" си казах "Стига бе. Това е като корица като за роман за бабички." Но в последствие започна да ми допада. Не колкото тези на "Оникс" или "Опал", но не е лоша. Все пак още не сте видели тази на "Отпор". Книгата ми хареса супер много, защото героите са подложени на изпитания и се променят. Защото обстановката е различна, има повече екшън и действие, повече обрати и много непредвидими и неочаквани моменти. А именно те ме караха да продължавам да прелиствам страница след страница. 
   
Моят абсолютен фаворит в "Основа" беше Кейти. Леле! В първите 3 книги от поредицата също знаех, че не е слабохарактерна, мекушава и лигава. Все пак се противопоставяше не на друг, а на самия бог на арогантността- Деймън Блек. Но в тази книга нещо беше различно. Да, Деймън я бе превърнал в хибрид, но друга беше промяната. Докато беше в "Дедал" тя несъмнено показа, че има воля, и че никой не може да я принуди да направи нещо, което не иска. Смелостта й беше завидна и възхитителна. В цялата книга ми доказваше, че не случайно е момичето, което върви редом с Деймън. Кити бе изключително силна, несломима, състрадателна и смешна. 

“Listen to me, Daemon. This isn’t your fault. I wouldn’t change a damn thing. Okay? Yes, things have sucked, but I’d go through it all again if I had to. There are things I would want to change, but not you – never you. I love you. That’s never going to change.”

"...What about my life? My blog?" Okay, my blog was seriously the least of my worries, but dammit, it was important to me.” 

   Деймън беше...ами Деймън. Мъж от рода "Махни ми се от пътя или ще ти строша врата." Познаваме го все пак. И тук всяка втора дума бе заплаха. Не че нямаше причина за това. Ако бях на негово място вероятно щях да светна като прожектор и да пребия всеки, който ме дразни. Все пак любовта на живота му беше затворена в зона 51, а всеки който е гледал поне "Досиетата Х" знае, че там не е точно приятно местенце за пикник. Повечето от постъпките на Деймън в тази книга бяха или супер забавни или невероятно смели, граничещи с лудостта. Също така показа и повече от чувствителната си страна, което не беше толкова лошо, колкото звучи. Беше по-скоро нагледно доказателство на какво е готов за Кити и семейството си. По едно време даже изръси, че искал да живее в къща с бяла оградка и цветенца. Но това го забравете. "Никога" не го е казвал. Шегата настрана, в "Основа" Деймън беше изключителен. Направо нереално приказен. 

“Was I totally against the idea of having kids with Kat one day? Other than breaking out in hives at the thought of that, the idea wasn't too horrible. Of course, I wanted the white picket fence bullshit...if it occurred a good ten years from now, and the kids didn't have weird bowl haircuts and couldn't Jedi mind-screw people.” 

“Staring down at Katy, I fell for her all over again. 
Lost my heart when she smiled.”

“Did you think you could stop me? I'll burn the world down to save her.” 

“I want a years-worth of seconds and minutes with you. I want a decade's worth of hours, so many that I can't add them up.” 

   Има няколко неща, които изобщо няма да ви се понравят у Матю, но ще спра дотук. Също така има 2 неща, свързани с Деймън и Доусън, които ще ви хвърлят в тъча. Повярвайте ми като ви кажа, че не би могли да очаквате такива неща от братя Блек. За мен "Основа" (на англ. "Origin") беше шеметно изживяване с което предимно се смях и тръпнех от напрежение. В книгата е наблегнато повече на отношенията между героите, така че описанията на обстановката може и да не ви направят впечатление. Като стана въпрос за герои, трябва да вмъкна, че книгата е разделена между гледните точки на Кити и Деймън. Приятно четене. 

Автор : mockingjay

Тя е гравитация

   Здравейте читатели на блога ни. С колежката ми saycool от известно време си мислим да променим малко стила си на писане и вместо рецензии да започнем да пишем ревюта. Искам и да спомена, че вече ще се подписвам с името mockingjay. И си мисля, че избрах хубава книга да започна. В "Здрач Зазоряване" има много интересни герои, които да разгледам. Естествено не всички, но поне главните + един допълнителен, който ми хареса изключително много. 
   Книгата, която ще ви представя е последната от хитовата поредица "Здрач" на Стефани Майер. Жанрът й е роман и завършва историята за Едуард, Бела и семействата им. Българското издание на книгата се състои от 758 страници, струва 24.90лв. и я издава издателство "Егмонт". В тази четвърта книга авторката представя 2 различни гледни точки- тази на Бела и тази на Джейкъб. Този похват е сравнително нов, но на мен ми харесва изключително много. Според мен така се дава повече перспективност на историята. Действието се развива изцяло във Форкс, като се изключи меденият месец на Бела и Едурд на остров Есме, близо до Рио де Женейро. А сега малко за героите. 
   Първо ще разгледам Бела, защото с нея започна всичко. Признавам, че в началото на книгата ми беше малко досадно да чета опасенията й относно брака, но все пак когато видя Едуард пред олтара всичко се изпари. Все пак го печелеше завинаги. Когато напреднах обаче, взе да ми става все по-интересна и с удоволствие четях нейната гледна точка. Бела наистина бе родена за вампир, както и тя самата каза. 

"So this was different. I was amazing now - to them and to myself. It was like I had been born to be a vampire. The idea made me want to laugh, but it also made me want to sing. I had found my true place in the world, the place I fit, the place I shined." 

Друго доказателство за цитата горе е, че дори докато бе все още човек, Едуард не можеше да проникне в ума й и да прочете мислите й. Това, което ми хареса най-много беше моментът в който реши, че е готова да се жертва, за да спаси хората около себе си. 

"It was not going to be the end of the world. Just the end of the Cullens. The end of Edward, the end of me. I preferred it that way – the last part anyway. I would not live without Edward again; if he was leaving this world, then I would be right behind him."

   Едуард както и в предишните 3 книги си е все така миличък, грижовен, леко старомоден и закрилнически настроен спрямо Бела и семейството си. Независимо, че отново продължаваше да твърди, че е бездушно чудовище, действията му твърдяха обратното. Колкото и да не му харесваше идеята, той се съюзи в върколаците в името на безопасността на семейството му. Затова, според мен поне, се иска доста характер. Също както и Бела беше готов да жертва себе си за всеобщото спасение.

   Джейкъб. Джейкъб върколакът, Джейкъб Алфата, Джейк с болното по Бела сърце, който избяга в Канада, за да потуши болката. От началото до края на книгата у Джейк настъпи драстична промяна. Когато Бела се върна от медения си месец, нашият любим върколак бе разярен, отчаян и тъжен. Най-добрата му приятелка и момичето, което обичаше обаче имаше огромна нужда от него и той пренебрегна собствените си чувства и задължения, за да бъде до нея. Точно тази негова всеотдайност ми хареса най-много. Друг готин момент от книгата беше, когато той се опълчи срещу Сам, заради семейството на врага си и стана Алфа. А когато беляза, слънчицето от втората книга отново засия. 

 "All the lines that held me to my life were sliced apart in swift cuts, like clipping the strings of a bunch of balloons. Everything that made me who I was - my love for the dead girl upstairs, my love for my father, my loyalty to my new pack, the love for my other brothers, my hatred for my enemies, my home, my name, my self - disconnected from me in that second - snip, snip, snip - and floated up into space."

Както Джейк каза във филма би бил всичко за нея- приятел, брат, защитник. В един момент би могъл да бъде добрият, усмихнат и шеговит Джейк, а в другия- свиреп и кръвожаден Алфа, който брани тази, която обича.

   Сега искам да обърна внимание на един герой на който смятам, че не е обърнато достатъчно внимание в книгата. А именно Бенджамин от семейството на Амун от Египет. Сещате се-момчето, което владееше земните елементи. Независимо от дарбата му, той имаше и много силен и интересен характер. Той е бил създаден от Амун и един вид трябваше да му се подчинява поради тази причина. Затова много ми хареса как отстоя позицията си, когато той му нареди да оставят семейство Кълън и да не се замесват в проблемите им. Амун не искаше да влиза в битката с Волтури, но Бенджамин му се опълчи и му каза, че ще се бие заради себе си и за правото да бъде свободен от властта на древния клан вампири.

"It appears I have to win the right to be free."

   Вярно е, че мнението на хората за тази поредица е противоречиво. Вярно е, че в голяма част от книгите Бела се оплаква как не можела без Едуард и как наранявала Джейкъб. Да тези неща ги има. Има сладникави моменти, които в реалния живот не се случват точно така, но пък това е книга. Може би целта на авторката е била такава-да ни откъсне от "реалното" ежедневие и да ни потопи в нереалното, поне за срок от 4 книги. Приятно четене и дано тези нови ревюта ви харесат. 

Автор : mockingjay

Да се бориш срещу затъмнение

"Затъмнение" е книга 3 от поредицата "Здрач" на Стефани Майер. Историята вече е позната, този път обаче ще има повече любовна драма, повече екшън и още повече вампиро-върколашки противоречия и сблъсъци.
   Откакто Бела отново си е върнала Едуард, тя няма намерение да се отделя от него. Любовта между тях се усеща още повече, защото и двамата помнят колко трудно е да са далеч един от друг. Тя е повече от убедена, че иска да стане част от семейство Кълън, но Джейкъб има какво да каже по въпроса. Той не иска Бела да става "студена кръвопийца" и постоянно се опитва да я откаже от идеята. Междувременно в Сиатъл се вихри убиец, или по-точно армия от убийци. Джаспър знае какво точно става там-знае, че това не е обикновена група хора, а новородени вампири. Семейство Кълън предполагат, че Волтури скоро ще се намесят и започват да обмислят как да предотвратят тази среща. В битката обаче няма да са само те. Кой ще се окаже невидимият съюзник? Кой ще победи? Какво обещание би могла да даде Бела, та да разбие сърцето на Джейк? Защо нашият любим върколак не може да се бори срещу затъмнение? Приятно четене. 
Автор на рецензията : mauri