Винаги един до друг

   Здравейте. Днес ще говоря за книга, отново част от поредица, която много харесвам. "Основа" е част от поредицата "Лукс" на Дженифър Арментраут, състояща се от 5 книги. 4 книга поред и начело в списъка ми за най-готини книги. В България с тази поредица се е заело издателство "Егмонт". Няма как да не се впусна в обяснения защо конкретно тази книга ми допада най-много. Първо ще започна с корицата. Когато за пръв път я видях в "Хеликон" си казах "Стига бе. Това е като корица като за роман за бабички." Но в последствие започна да ми допада. Не колкото тези на "Оникс" или "Опал", но не е лоша. Все пак още не сте видели тази на "Отпор". Книгата ми хареса супер много, защото героите са подложени на изпитания и се променят. Защото обстановката е различна, има повече екшън и действие, повече обрати и много непредвидими и неочаквани моменти. А именно те ме караха да продължавам да прелиствам страница след страница. 
   
Моят абсолютен фаворит в "Основа" беше Кейти. Леле! В първите 3 книги от поредицата също знаех, че не е слабохарактерна, мекушава и лигава. Все пак се противопоставяше не на друг, а на самия бог на арогантността- Деймън Блек. Но в тази книга нещо беше различно. Да, Деймън я бе превърнал в хибрид, но друга беше промяната. Докато беше в "Дедал" тя несъмнено показа, че има воля, и че никой не може да я принуди да направи нещо, което не иска. Смелостта й беше завидна и възхитителна. В цялата книга ми доказваше, че не случайно е момичето, което върви редом с Деймън. Кити бе изключително силна, несломима, състрадателна и смешна. 

“Listen to me, Daemon. This isn’t your fault. I wouldn’t change a damn thing. Okay? Yes, things have sucked, but I’d go through it all again if I had to. There are things I would want to change, but not you – never you. I love you. That’s never going to change.”

"...What about my life? My blog?" Okay, my blog was seriously the least of my worries, but dammit, it was important to me.” 

   Деймън беше...ами Деймън. Мъж от рода "Махни ми се от пътя или ще ти строша врата." Познаваме го все пак. И тук всяка втора дума бе заплаха. Не че нямаше причина за това. Ако бях на негово място вероятно щях да светна като прожектор и да пребия всеки, който ме дразни. Все пак любовта на живота му беше затворена в зона 51, а всеки който е гледал поне "Досиетата Х" знае, че там не е точно приятно местенце за пикник. Повечето от постъпките на Деймън в тази книга бяха или супер забавни или невероятно смели, граничещи с лудостта. Също така показа и повече от чувствителната си страна, което не беше толкова лошо, колкото звучи. Беше по-скоро нагледно доказателство на какво е готов за Кити и семейството си. По едно време даже изръси, че искал да живее в къща с бяла оградка и цветенца. Но това го забравете. "Никога" не го е казвал. Шегата настрана, в "Основа" Деймън беше изключителен. Направо нереално приказен. 

“Was I totally against the idea of having kids with Kat one day? Other than breaking out in hives at the thought of that, the idea wasn't too horrible. Of course, I wanted the white picket fence bullshit...if it occurred a good ten years from now, and the kids didn't have weird bowl haircuts and couldn't Jedi mind-screw people.” 

“Staring down at Katy, I fell for her all over again. 
Lost my heart when she smiled.”

“Did you think you could stop me? I'll burn the world down to save her.” 

“I want a years-worth of seconds and minutes with you. I want a decade's worth of hours, so many that I can't add them up.” 

   Има няколко неща, които изобщо няма да ви се понравят у Матю, но ще спра дотук. Също така има 2 неща, свързани с Деймън и Доусън, които ще ви хвърлят в тъча. Повярвайте ми като ви кажа, че не би могли да очаквате такива неща от братя Блек. За мен "Основа" (на англ. "Origin") беше шеметно изживяване с което предимно се смях и тръпнех от напрежение. В книгата е наблегнато повече на отношенията между героите, така че описанията на обстановката може и да не ви направят впечатление. Като стана въпрос за герои, трябва да вмъкна, че книгата е разделена между гледните точки на Кити и Деймън. Приятно четене. 

Автор : mockingjay