Винаги ще избирам теб

"Страст" на Лорън Кейт е трета книга от поредицата й "Паднали ангели". Четох няколко отзива за нея в Goodreads и останах с впечатлението, че хората не я харесват и смятат, че не е свързана с останалите 3 книги. За мен това е доста странно, но всеки си има мнение. На мен ми хареса най-много досега, защото още откакто Лус разбра за какво служат вестителите, ми стана адски интересно да разбирам какви са били миналите й животи с Даниел. А цялата книга беше именно това- отделни животи, които Лус посещаваше чрез вестители, за да опознае себе си по-отблизо. 
   
   Лус имаше, и видя, различни свои версии. Беше просто обикновеното момиче Лушка във военна Русия, превзета богаташка в провинциална Англия, актриса в театър "Глобус" по времето на Шекспир, принцеса във Франция и още толкова. Едно обаче беше нещото, обединяващо всички тези превъплъщения. Даниел. Любовта й/им към него винаги бе различна (в зависимост от епохата и обстоятелствата), но все така изпепеляващо силна и мощна. Много хора от Goodreads биха оспорили последното ми изречение, но аз така усетих нещата. Лус от 21 век търсеше потвърждение за любовта на нейния Даниел, искаше да знае дали я обича заради самата нея или заради вековното проклятие. Всеки един от животите, които тя посети съдържаше доказателство за това. Всеки един живот криеше парченце от голям пъзел. Лус ставаше свидетел на всяка своя минала смърт. Лус и Даниел винаги се избираха един друг, в близко и в далечно минало, но целта на пътуването й беше да развали проклятието, тегнещо над главите им като Дамоклев меч. Лус от настоящето направи много важен избор в "Страст". Какъв? Е, ще трябва да я прочетете, за да узнаете. 

   След като Лус прекрачи във вестителя, Даниел беше повече от сигурен, че трябва да я открие преди да е станало късно. Трябваше да я върне в настоящето преди да е променила миналото, а с него и бъдещето. Проблемът обаче беше, че винаги беше една крачка зад нея, не успяваше да я настигне. Сблъскваше се с миналите си превъплъщения, с тези на Кам, Габ, дори и с тези на Ариана. Той, и всички негови минали "аз" имаха общо съкровено желание- да прекъснат вековният цикъл и поне някой Даниел от бъдещето да бъде с Лус. Даниел от 21 век знаеше, че в този живот нещо се е променило, но също както Лус и останалите, не знаеше точно какво. За разлика от превъплъщенията на Лус, тези на Даниел винаги знаеха какво предстои, но въпреки това продължаваха изтезанието си в името на това, което първият Даниел е изрекъл. Беше много интересно за мен да чета различните версии на Даниел, защото както и Лус казва, той е неповторим. Независимо дали беше беден кочияш във Версай, ексцентричен художник в Англия, войник в Китай или пират във водите на Таити, Даниел беше този който ден след ден вършеше невъзможното. Пренебрегваше своята душа, за да даде поне малко покой на тази на Лус. Не беше толкова просто обаче. Всяко негово превъплъщение объркваше сметките на по-висшите от него. А като се замислите, това са си доста векове омраза.

“I'll always choose you." Yes that was the word. "Every single lifetime, I'll choose you. Just as you have always chosen me. Forever.”

“Suicide was a mortal luxury not afforded to angels.”

“All that is good in Heaven and on Earth is born of love. This war is not just. This war is not good. Love is the only thing worth fighting for.” 

В края на книгата малко от мистерията ще се разкрие. Това ревю е малко кратко, защото "Страст" беше само за Даниел и Лус. Веднъж-дваж се появиха Майлс, Шелби и Габ и Ариана. Кам се появи няколко пъти, но нямаше важни намеси. Надявам се ревюто да ви е харесало и приятно четене.
Автор : mockingjay